Следващата финансова криза дебне под земята

Дискусия в 'Други' започната от Nikolay Delchev, 11 Сеп 2018.

  1. Nikolay Delchev

    Nikolay Delchev Owner ФорумФинанси

    Регистриран:
    11 Мар 2017
    Постове:
    382
    Лайкове:
    224
    Репутация:
    61

    [​IMG]
    Американският енергиен бум е несигурен, тъй като е бил подхранван от дългове и бързи кредити години наред.

    Преди около 20 години предприемач на име Джордж Мичъл доказва, че е възможно добиването на големи количества нефт и газ от площи на земята, които се смятаха за пресъхнали от край време, чрез инжектиране на течност под високо налягане в хоризонтален кладенец под повърхността. Преди около 10 години фракингът – общият термин за този процес – започна обещаващо.

    През този кратък период от време, фракингът в Америка преобърна енергийния свят с главата надолу. Преди десетилетие и половина Конгресът бе обезпокоен относно предстоящия недостиг на нефт и природен газ. До края на 2015 година президентът Барак Обама премахна забраната срещу износа на петрол. Днес Америка е най-големият производител на природен газ в света и се е превърнала в петролна електростанция, която е готова във всеки момент да накара Саудитска Арабия и Русия да залязат.

    Това доведе до дълбоки съмнения и твърдения относно Американското енергийно богатство. Изпълнителният директор на CME Group, пазарен дериват, Ерик Норланд, нарича фракинга „ едно от петте основни неща, които променят геополитиката“.

    Тази радикална промяна доведе до широко разпространено безпокойство как ли въздейства фракинга на околната среда, земетресенията и замърсяването на водите. Но друг, по-малко извествен спор, може да се окаже дори по-важен.

    Някои от най-големите скептици относно фракинга са на Уолстрийт. Те твърдят, че финансовата основа на индустрията е нестабилна: Извършващите фракинг не са доказали, че могат да печелят пари. „ Лошата история на индустрията е свързана с пари, които влизат в нея и никога не излизат,“ казва мениджърът на хедж фондове Джеймс Чанос, който е основателят на един от най-големите световни хедж фондове за къси продажби. 60-те най-големи изследователски и производствени фирми не генерират достатъчно пари от дейността си, за да покрият оперативните и капиталови разходи. Общо от средата на 2012 до средата на 2017 г. те имат отрицателен свободен паричен поток от 9 млрд. долара на тримесечие.

    Тези компании обаче оцеляха защото, въпреки скептиците, много хора от Уолстрийт са склонни да продължават да наливат капитал в тях и да си прибират таксите. Пионерската компания за франчайзинг Chesapeake Energy продаде акции на стойност 16,4 млрд. долара; дългове, възлизащи на стойност 15,5 млрд. долара и такси към Уолстрийт на стойност 1,1 млрд. долара в периода от 2001 г. до 2012 г., според Thomson Reuters Deals Intelligence. Това бе всичко, което бе публично. Чрез по-малко очевидни методи, Chesapeake събра най-малко още 30 млрд. долара като продаде активи и сключваше сделки с Енрон, в които компанията всъщност получи заеми, изплатени с бъдещи продажби на природен газ.

    Но Chesapeake плащаше големи суми под натиск. От 2002 г. до края на 2012 г. Chesapeake нито веднъж не успя да отчете положителен свободен паричен поток преди продажбата на активите.

    Още в началото на 2015 г. друг известен мениджър на хедж фондове – Дейвид Айнхорн, изрази публично скептицизма си на инвестиционна конференция. Той бе проверил финансовите отчети на 16 публично търгувани компании за проучване и производство и заключи, че от 2006 г. до 2014 г., те са похарчили 80 млрд. долара повече, отколкото са получили от продажбата на петрол.

    Ключов фактор за ужасните финансови резултати е това, че петролните кладенци показват рязък спад: Количеството нефт, което се добива през втората година, е драстично по-малко от количеството, извлечено през първата година. Според икономист от Федералния резерв на Канзас, средното добиване от кладенец в Бакен – което е ключово място за фракциониране на шисти в Северна Дакота, намалява с 69% през първата, и повече от 85% през първите три години. Един стандартен кладенец може да намалее с 10% годишно. Необходими са огромни инвестиции всяка година, за да се компенсира спада от изворите от предходните години и за да може да продължат операциите по фрагментиране.

    Тъй като индустрията ламти за още капитал, а той струва пари, фракинга не би могъл да се окаже толкова драматичен, ако не бяха рекордно ниските лихвени проценти след финансовата криза през 2008 г. С две думи, Федералният резер е отговорен за разрастващия се бум.

    Сътрудникът Амир Азар от Центъра за Глобална Енергийна Политика в Колумбийския университет, изчисли, че нетният дълг на индустрията през 2015 г. е бил 200 млрд. долара, което е с 300% повече отколкото през 2005 г. Но разходите за лихви се увеличиха наполовината на стойността на дълга, защото лихвения процент продължаваше да пада. Др. Азар наскоро нарече ерата след 2008 г. на свръх ниски лихвени проценти „ истинският катализатор на революцията на шисти“.

    Фракинг индустрията е толкова крехка, че не е никак трудно да банкрутира. Саудитска Арабия почти успя да го постигне през 2014 г., когато министрите на петрола от OPEC решиха, че няма да намалят производството, за да подкрепят падащите цени на петрола. Това се възприе като опит за унищожение на шистовете от страна на арабите, като намалят цените под прага, в който американците, провеждащи фракинг могат да си позволят да произведат барел. До средата на 2016 г. американското производство на петрол е спаднало с близо милион барела на ден и около 150 нефтени и газови компании са обявили банкрут.

    Смъртта на Обри Маклендън, бившият главен изпълнителен директор на Chesapeake , през пролетта на 2016 г. сякаш бележи края на индустрията. На 2-ри март г-н Мкклендън почина мигновен когато колата му се заби в бетонния мост на бул. Midwest в Оклахома Сити. Той е карал бързо, без предпазен колан и изглежда не е положил никакви усилия да избегне сблъсъка. Ден по-рано главното федерално жури обвини Мкклендън, че е нарушил антитръстовите закони. (Смъртта му бе обявена като инцидент и след това прокурорите оттеглиха обвиненията, които той отрече.)

    Г-н Мкклендън някога присъстваше в списъка на 400-те най-богати американци на Форбс под номер 134, чиято нетна стойност надхвърля 3 млрд. долара. Но тъй като той заемал толкова много пари и подсигурявал бизнес заеми с лични гаранции, адвокатите се занимвали с искове срещу неговото имущество две години след смъртта му, включително и заема от 465 млн. долара , отправен от множество фирми на Уолстрийт. Един от участниците ми каза, че лешоядите са разграбили средствата, като са изкупили дълга за по-малко от 50 цента за долар.

    Все пак, това не бе краят. Фракингът се оказа толкова устойчив, колкото дори неговите поддръжници не биха мечтали. В най-скорошната си прогноза Енергийната информационна администрация прогнозира, че производството на суров петрол в САЩ ще достигне средно 10.6 млн. барела дневно през 2018 г., а през 2023г. – 12.1 млн. барела дневно.

    Основна причина за възраждането на фракинга е местност в Западен Тексас и Югоизточно от Ню Мексико, известна като Пермския басейн. Не беше тайна, че там има петрол, което стана известно още преди близо век. Но търговците на масла смятаха, че е пресъхнал – докато предприемачи не започнаха за извършват фракинг там около 2010 г. Бившият главен изпълнителен директор на Pioneer Natural Resources, Скот Шефилд, заяви, че в Пермският басейн може да има около 75 млрд. барела петрол, втори само след полето Ghawar в Саудитска Арабия.

    Застъпниците казват, че технологията ще намали драстично разходите за фракинг на кладенци, преоформяне на финансови площи така че компаниите да могат да печелят пари дори при ниски цени на петрола. Според доклада от 2016 на управителния съвет на Федералния резерв не само платформите в района на Бакен изкопават повече кладенци, но всеки следващ кладенец произвежда повече. Извличането от нови кладенци в местността през първия месец на продукция грубо се е утроило от 2008 г. насам. Изравняването на разходите, оценката за това колко точно струва извличането на барел петрол от земята, се понижи.

    Най-добре управляваните компании, които често се съсредоточават върху Пермски, сега вече изкарват някакви пари. „ Темповете им на възвръщаемост все още са под развнищата, които ще поддържат индустрията в дългосрочен план“, казва Брайън Хори, който ръководи Aurelian Management, но „ са на прав път“.

    И все пак само пет от топ 20 компании, извършващи фракинг, успяха да генерират повече пари, отколкото са похарличи през първото тримесечие на 2018 г. Един инвеститор ми каза, че ако компаниите бяха принудени да живеят благодарение на паричния поток, който произвеждат, американския петрол не би бил фактор за останалата част от света.

    Не само преоткриването на Пермски помогна за рестартирането на петролния бум, след като понижението на цените почти не го унищожи. Най-важният фактор е този , който започна подема на първо място. Мистър Чанос ми каза „ Той се завърна, защото Уолстрийт беше там“. През 2017 г. американци, извършващи фракинг, събраха 60 млрд. долара от дългове, което е почти 30% повече от 2016 г. насам, твърдят от Dealogic.

    Лихвените проценти останаха ниски, което позволи на задлъжнелите компании да си позволят изплащането на заеми. Пенсионните фондове, които също се нуждаят от високи доходи, за да могат да плащат на пенсионерите, се насочили към хедж фондове, които инвестират в дългове с високи доходи, като например този на енергийните компании. Те също така инвестират и в компании за частни капиталови инвестиции, които на свой ред са прехвърлили средства в компании за шисти.

    Частните капиталови фондове, посветени на природните ресурси, са събрали приблизително 70 млрд. долара капитал през 2015 г., според SailingStone Capital Partners - енергийно ориентирана инвестиционна фирма , и над 100 млрд. долара през 2016 г. Днес, 35% от всички хоризонтално ориентирани сондажи (предпочитана терминология на индустрията) се извършва от частно подкрепяни компании.

    Частните гиганти с дялово участие са натрупали състояние, но не непременно защото фирмите, които финансират, са реализирали печалба. Фирмите за частни капиталови инвестиции са генерирали част от възвръщаемостта си, като са продали една компания на друга или са взели обществено финансирана от тях компания.

    Доста дълго време публичните пазари оценяват фракциониращите компании не по стандартния начин за оценяване – базирано на множеството печалби, а по-скоро в зависимост от броя на площите, които едно дружество притежава. Докато компаниите могат да продават акции публично, или могат да се продават на компании, които вече са публични, всички по веригата, като започнем от частните инвеститори, чак до изпълнителните директори, могат спокойно да продължат да печелят пари.

    Всичко това малко наподобява на дот-ком бума от края на 90-те години, когато Интернет компаниите биваха оценявани по броя потребители, които привличаа, а не по печалбата, която биха натрупали. Ако инвеститорите бяха склонни да вярват, че ще се генерират печалби, всичко работеше – докато не спря.

    В наши дни, риториката на „енергийната независимост“ означаваща, че Америка вече не зависи от никого относно добива на петрол, дори от Саудитска Арабия или от OPEC, е в съвършенна хармония с „Да Направим Америка Велика Отново.“ Но риториката не генерира приходи и повечето неща, които са икономически неустойчиви, от загубата на пари дот-ком до високорискови ипотечни заеми, в крайна сметка завъшват с горчив привкус.

    Постът е превод от английски на оригиналната статия ТУК.
     
  2. Opi

    Opi Одитор

    Регистриран:
    17 Апр 2017
    Постове:
    202
    Лайкове:
    31
    Репутация:
    30

Сподели

  1. Този сайт използва "бисквитки" (cookies). Използвайки този уебсайт, Вие се съгласявате, че можем да поставим „бисквитки” на Вашия кoмпютър / устройство.
    Dismiss Notice