Споделете как изкарахте първите си пари от бизнес/инвестиция/частна дейност

Дискусия в 'Мотивация' започната от kamentk, 13 Апр 2017.

  1. kamentk

    kamentk Одитор

    Регистриран:
    28 Мар 2017
    Постове:
    155
    Лайкове:
    35
    Репутация:
    30
    Споделете как изкарахте първите си пари от бизнес и инвестиции, за да мотивирате хората които все още разчитат на заплата да спрат да го правят и да започнат да работят за себе си.

    Лично аз бях на 14-15 години когато започнах да се занимавам с "бизнес". Направих си сайт а в последствие няколко и продавах линкове и платени публикации в него. С парите превеждани по ПейПал си купувах разни нещица от еBay и други сайтове които така или иначе ми трябваха, а спестявах тези които ми дават родителите ми дадени ми за това. Не бяха големи суми, но стигаха за джобни на тази възраст. С парите от нашите си купувах единствено храна, като съм на училише, защото нямаше как по интернет :D. Останалото което ми даваха нашите спестявах. Обаче сайтовете си вървяха и в пейпала се трупаха добри парички, които като си изхарчех джобните ми оставаха. Намирах доста често някой приятел на когато да поръчам някоя джунджория от eBay и да му я купя за 2лв за 1$(тогава курса беше 1,5) (пак беше по-изгодно отколкото да я купи от пичагите от продавалник). Още нямах 18 и нямах карта в която да си преведа парите от ПП и беше супер добре, защото хем си разкарвах парите от там(добре че съм го правил, защото тоя пейпал ми го разбиха някакви руски хакери и загубих към 200-300 лв, попринцип държах доста по-голям баланс там.), хем взимах повече пари от тези които имам. Всичко си трупах в един влог в банка на името на майка ми(естествено в първия ден в който станах на 18 го прехвърлих на мое име :D), тогава лихвите бяха страшно високи. Точно годините преди кризата с КТБ. Инфлация почти нямаше, нямаше смисъл да се чудя как да ги инвестирам. А и бях малък и ме беше страх да не ги изгубя. Реално не са били много пари, но за тая възраст за малкия град от който идвам, направо бях крупен вложител. Накрая заедно с парите от бала, стипендии в даскало, а аз взимах доста, защото ходех и по състезания и олимпиади се събра една доста прилична сума, повечето на моя възраст бих си купили едно беемве на 10 години с 300 коня(тъкмо бяхме взели книжки в 12 клас), но аз реших, че няма да ги харча за глупости. В последствие след като влязох в университета инвестирах и общо взето от печалбата от тази инвестиция печелих достатъчно, че да си покрия месечната издръжка. През това време(14-19г) отделях и много време за собственото си развитие и започнах работа от 1 курс. Това заедно с инвестираните средства спечелени от сайтовете и добрата финансова култура ми позволи да имам много добър стандарт още от университета. Веднага с малко помощ от родителите си се включихме в една много изгодна кооперация и успях да си осигуря и собствено жилище в София във 2 курс. Цената на тоя апартамент вече е може би двойна от това което платихме. Довършихме го двамата с баща ми със собствен труд и хубави материали. Не съм го изплатил до край още, но е въпрос на време. Реално заплатата ми е колкото няколко вноски по кредита, издържам се от инвестираните средства + печалбата си от сайтовете, които продължавам да притежавам (реално харча не много малко пари на месец, просто защото съм студент редовна форма, работя на 8 часа, отделям време да си поддържам сайтовете и другите онлайн бизнеси и просто не остава време да харча(излизане в петък вечер не се брои за голямо харчене, става въпрос за почивки, екскурзии, някакви други удоволствия за които трябва време)), но пък общо взето като изляза от университета ще съм напред с няколко години опит по специалността си, които са достатъчни, да мога да бъда и шефче ек на екипи и едно жилище в София. От там нататък съм решил, че ще инвестирам и ще направя нещо голямо.

    Хората във тоя форум ще ме упрекнат за жилището, но може би донякъде съм възпитан "кофти" от родителите си винаги да имам сигурност и именно за това се хвърлих първо на темата със жилището, че да си подсигуря обиталището :D, а после да правя инвестиции. Квартири мразя, правил съм сметки в други теми и смятам, че са загуба на пари. В момента ако си продам апартамента ще съм на печалба доста повече отколкото ако ги бях инвестирал по другата "схема" в която участвам. Не че нямам къде да живея в провинцията, след като завърша, но истината е, че в София са големите пари и ако реша да правя бизнес, няма как да го направя "на село".
    Отделно, че благодарение на професорите и асистентите и напрежението което се стараят да ти хвърлят няма как да се концентрираш върху бизнес за който си отговорен защото целта им не е да те научат, а да те направят луда калинка и ако им се връзваш да им ходиш на лекциите. Едно знайте от мене - училището и университета няма да ви научи на нищо смислено. Както казах, ходил съм на олимпиади и състезания като ученик и още го правя от името на университета, но със сигурност не съм бил зубрача с очилата, пъпките и небръснатия мустак който се бори за 6. И повечето хора с които съм се срещнал по тия места не са такива. Реално погледнато виждайки колегите си в университета, които масово сядат и учат за 6 и имат по-малко свободно време от мен, който правя всички по-горе описани неща са толкова нещастни, че се радвам, че не съм направил техния избор и че от 1-12 клас не съм се правил на турбогъзар из даскалото, а си налягах парцалите и четях не 50 нюанса сиво и здрач и ей такива бози, ами книги по специалонстта си, икономическа литература, книжки за мениджмънт и т.н. и това ми позволи да се открия за сайтовете и от там-нататък да си оправя живота и да не броя стотинки в стола, ами да си поддържам нормален стандарт, навсичкото отгоре да се развивам в кариерата.
     
    Last edited: 8 Май 2017
    Nikolay Delchev and V.Andreev like this.
  2. V.Andreev

    V.Andreev Сметководител

    Регистриран:
    7 Апр 2017
    Постове:
    66
    Лайкове:
    28
    Репутация:
    20
    Поздравления за добрата тема

    Мойте родители са изключително добри, съвестни хора, но когато бях малък нямаха финансово образование и имаха много проблеми с финансите, макар и доходоностната работа на баща ми ( Моряк ). Не ми даваха почти никакви джобни и мозъка ми винаги търсише възможност от къде да си набави парички за да си купи момчето нещата който е искал. И двамата бяха заети и от ранна възраст ме пускаха да играя по - цял ден вън ( около блока/карето ) и след 1-2 години след това изкарах първите си пари от събирането на материали за вторични, събирал съм алуминий/ желязано/ хартия ( рядко мед ) и т.н ( Не им казвах, че го правя ) - Играехме много на "лимки" ( Стъклени топчета ) бях доста добър, защото често ги обирах и после продавах ( След години в нас бях намерил 2 торби с над 2000 топчета, различни на вид...Вървя напред с няколко години и после се научих да играя " Свара " и отново станах прилично добър за "региона в който пребивавах". Обикновенно играех с по - богатите деца който техните им даваха големи джобни :) Имаше период в който си бях взел обувки, дънки, тениска, и случер изцяло от този тип "комар" и всеки ден с 4 часа игра + голямо главоболие печелих средно 10лв на ден. Разбира се бърза ги харчех за храна, сладко... Винаги съм имал интерес към компютрите и след като баща ми купи такъв, седях с часове. Посещавах MIRC ( IRC ) и много исках да стана Аниматор, разбрах, че програмата на която трябва да се науча е Macromedia Flash и след известно време започнах да правя първите си анимаций, бяха доста аматьорски но имах желание, все още има в интернет останали следи от тях :). В IRC имаше канал #flash или нещо подобно беше, и там имаше малка група от батковци който бяха на вътре в нещата и правеха флаш игри. Аз редовно питах някакви въпроси в този канал и от време на време ми отговаряха. Един от тях видя в мен "потенциал" и ми предложи да нарисувам 1 игра - тогава бях на 15 и тъкмно щях да правя 16г. Разбрахме се с човека, за пари не бях говорил но определено нямаше и да го правя без пари, видяхме се с човека лично и той ме почерпи и извади 300лв и ми ги подаде, тогава бяха супер много пари :) и бях много щастлив, помня пачката и как се хвалих в квартала от който бях, другите лапета бяха впечатлени. И така почна моята ИТ кариера :) ( Преди 11 години )
     
    Last edited: 14 Апр 2017
  3. Nikolay Delchev

    Nikolay Delchev Owner ФорумФинанси

    Регистриран:
    11 Мар 2017
    Постове:
    382
    Лайкове:
    224
    Репутация:
    61
    Когато бях на 12-13 години бяха супер популярни т.нар. Хописи (хартиени кръгчета, пластмасови "бомби") и по цял ден това се играеше в квартала. След като понаучих някоя друга стратегия за печелене на игрите бях успял да събера над 5000 бр. - най-много в целия квартал и в един момент започнах да продавам на другите деца. Не помня точно по колко, но за някакви стотинки бяха бройката :D Бизнес...
    :ballergif:
     
    kamentk and V.Andreev like this.
  4. kamentk

    kamentk Одитор

    Регистриран:
    28 Мар 2017
    Постове:
    155
    Лайкове:
    35
    Репутация:
    30
    Явно всички сме били будни деца и от малки сме се стараели са изкараме някой лев. Като че ли идеята на темата беше да се разкаже за първото сериозно бизнес начинание, продаването на дребни неща на децата в квартала е добро начало, но като че ли ми се искаше да чуя истории за истински бизнес. Както например колегата по-горе който е започнал да продава услугите си като програмист или сайтовете ми :)
     
  5. testkiwi

    testkiwi Финансов стажант

    Регистриран:
    4 Май 2017
    Постове:
    3
    Лайкове:
    7
    Репутация:
    3
    Еми аз мога да нахвърлям малко, макар, че е дълго за разправяне.

    Чаптер 1: Фантастично Фантастико
    Работих преди 7 г. във фантастико, това си го спомням като едно от най-добрите времена, макар супер мизерната заплата от 500 лв. - беше перфектно, защото не ме интересуваше нищо и нямах никаква отговорност за нищо. 9 до 5 и после лайф. Ама за мое съжаление имаше един редовен клиент, който беше бизнесмен явно (винаги изтупан, костюмиран, хубав часовник и т.н.) и винаги идваше в 23 и нещо и нямаше нищо останало от деня читаво, аз работих на щанда за месото винаги втора смяна в това фантастико. Човека явно обичаше скара-бирата и един ден ми се примоли да му заделя свински котлети по 2-3 от хубавите, като идва вечерта да ги взима. Така сигурно цял месец всеки ден, когато бях на работа му прибирах пържоли. И така един ден ми вика - "Абе, момче, ти не си за тука!". В началото не разбрах какво имаше в предвид, що да не съм за "тука" - та аз бях най-добрия помощник месар в цялата верига и дори искаха да ме пращат на курс за месари да ме правят истински месар и да взимам 1500 лв (толкова взимаше някъде месаря). Ама после се замислих вечерта искам ли цял живот да съм някакъв си месар? След 3 дена ей така без предизвесте или нещо просто казах, че напускам. Тия гадове дори не ми дадоха парите за предния месец, като ми удържали пари за дрехите, ебах го и дрехите, все едно миризливата престилка и бяла фланелка бяха Гуччи.. Както и да е, напуснах аз и без никакви пари казах на баща ми, че напуснах и той направо полудя, защото той пък беше закъсал яко със заеми, майка ми беше починала преди няколко години и целия му бизнес се срути и така. Абе беше лошо положението, ама му казах - "Споко, ще се оправим, преди зазорявяне е най-тъмно" ;D

    Чаптер 2: Бало си е майката и мизерия
    Ей така цял месец нищо не правих, само си цъках в интернет и играех игрички на компютъра, а и гаджето ме заряза по някое време, сигурно щото вече и къси пари нямах :D И по едно време гледам за някакъв сайт Групон говорят в нета, който почнал в Чикаго дето предлага някакви си талони. Веднага ми светна, че тва щом е далавера, в БГ 100% ще избие рибата. Викам си, трябва да направя такъв сайт. Имах приятел от училище, който таман беше почнал да бачка уж като програмист в Мусала Софт и му викам, аре да направим един такъв сайт. Вика - аре, ама нямам пари. Викаме един друг приятел, който да включим, с който преди това искахме да правим един друг сайт, ама понеже бъкел никой не знае що е то програмиране намерихме едни да ни го направят за 2800 лв., които естествено нямахме и тоя приятел си продаде мотора. Ама тия двамата, които трябваше да направят сайта ни излъгаха, деба и педалите - единия даже си беше истиски *****. Още му дължах 1400 лв. от моя дял, но решихме, че ще правим сайт като Групон ама нямаме грам пари, а и никой не знае как да направим тая система - да платим на някой, вече сме го яли тва дърво. Сами да го направим - не можем. За тва решихме да направим така както правят всички големи - да намерим кой да даде "кинтите" - този с мотора, така ще му викам за сега, вика - аз имам познати в НетИнфо (по онова време) - дай да спретнем една презентация на powerpoint и ще измолим някаква среща. Избрах име - kiwi (точка бг), кратко и ясно, нарисувах си лого една птица и викам ще е зелен сайта (щото Групон беше зелен), направихме скриншоти на оригиналния сайт, преправихме каквото може да е на български и сглобихме една презентация за чудо и приказ. Обаче, тия кавали (ще стане ясно после в историята защо) казаха, няма сега какво да се срещаме, пратете на еди си кой мейл. Пратихме и чакахме сигурно 1 седмица някакъв отговор, а отговора дойде ей така примерно - "Няма смисъл, това няма да работи в бг. Много ви здраве." Ние си викаме, бати балъците, ще измислим нещо. Почнах да търся в интернет да краднем нещо, и попадам на някакъв китаец, който продава някакъв скрипт за нещо такова, ама иска 198$ - моя човек с мотора ми даде назаем да го купим с пейпал, сайта още го помня - gmimi.com - от тука купихме скрипта.

    Чаптър 3: Най-тъжния ден в живота ми
    Пратихме парите, получихме някакъв архив, вътре пълна каша и всичко с йероглифи. Загубихме 1 седмица денонощно да разберем кое какво е. Всичко точно, подкарахме го ама няма никакви нормални плащания, как ще прибираме "милионите" от тия пусти ваучери? Моя програмист, нищо не отбира, те в мусала-та са така де :D Намерих в някакъв предприемачески форум някакъв пичага фрилансър и му викам - помагай, брат, вържи някакво плащане. За 150 лв. ми добави Изипей. Викам си - тръгна работата, влизам да видя в мобилето кви мерцедеси има да си харесам :D
    Ще правим фирма, избирам име да звучи грандиозно и след няколко дена звъня в ЦКБ да разпитам за ПОС терминал. Жалка работа са тия банки - в уречения час отиваме в офиса им на Раковска след операта. Разказахме им за какъв сайт ни трябва, те не разбраха какви са тия ваучери, за какво са и какво е изобщо това, отразаха ни като ония кавали по-горе с думите "Няма тва да стане в България". Бах му мамата си викам, тия са големи разбирачи, няма що. И решаваме да си ходим към щаб квартирата на пича с мотора, а тя е на Орлов мост. В подлеза на университета ни срещат някакви мацки с флаери и един лаптоп, облечени в червени фланелки и шапки с някакво странно лого и пише "Kolektiva". Викам си кво искат тия хурви ве? И ни показват някакъв сайт - абе 1:1 с тоя нашия Групон.. Направо ми причерня и получавам микроинфаркт. Теглиме им една майна и бегом към щаб квартирата да видим к'ъв е тоя сайт, майка му деба. Беше най-лошия ден в живота ми. "Откраднали" са ни откраднатата идея...

    Чаптър 4: Най-щастливия ден в живота ми
    След тоя пуст Kolektiv-a се появи някакъв си Slon, а после и някакъв Grabo. Викам си - баси, пак се издънихме. Набедих за неуспеха оня с мусалата, от тогава не съм му говорил, а бяхме приятели от 10 г. И до сега не съм говорил с него.. Този изминал месец беше хем на хляб и сол, хем без никаква перспектива. Ама една сутрин се събуждам с гениалната идея - щом никнат като гъби, 100% ще има още, които искат да почнат, а аз имам цяла система, която криво-ляво може да работи и има плащания... Що да не я продавам, българите са стадо и като види един, че изкарва пари, ще се юрнат всички. Написах по всички възможни форуми, сайтове и т.н. обява - продавам скрипт за групово пазаруване. Написах и на руски, викам тея руснаците са изостанали, сигурно и там ще се харчи. След няколко дена ми пише един пич от Молдова. Иска да купи системата - викам му 300$, пращай с Вестерн Юнион. Прати ми ги, докато ходих да ги взимам 10 пъти се чувахме по телефона, щото го беше шубе да не изчезна. Ама нормално - пращаш пари на някакъв тъмен балкански субект в България. Ама още тогава бях на ясно, ключа към успеха е в точността - пратих му архива, помогнах му дори да си го настрои. Това беше най-щастливия ден в живота ми - една вечер около 7 часа получих 300$ от вестерн юнион-а на кеш експресс до турското посолство.. Михаил Мухин се казваше пича, не знам дали той помни кой му е променил живота, но аз помня, че той промени моя :D Сега и той си има своя компания и прави разни неща, макар че тоя груповия сайт отдавна го няма, ожени се и си купи бяло порше 911 ;D Сигурно благодарение на този скрипт. А при мен заваляха поръчки. За първия месец бях спечелил малко над 10 000 лв. Треснах ги на масата на баща ми и му казах - "Е това е, повече никога няма да бачкам за никого". Имаше дни в които продавах по минимум 3 скрипта. Заложих на едно нещо, което е според мен най-важното нещо изобщо в бизнеса - честността и личния контакт. Винаги карах всеки, който беше българин да се виждаме лично, понеже нямах офис - в някой мол. Хората са много по-склонни да дадат пари на някой, който видят на живо. Нямаше никакви проблеми с клиентите, всички, според мен бяха доволни. Помагах им колкото можех, за да започнат. Урок две, който научих е, че визията продава. С първите пари си купих последен модел айфон, лаптоп и една кола (за да мога да се срещам с всеки навсякъде и по всяко време) - хората виждат ли нещата, които асоциират с успех, плащат бързо, лесно и по много. Коагато имах и офис продажбите направо литнаха, ако кажа колко стотин съм продал в няколко държави няма да повярва никой, за това няма да кажа.

    Е, така спечелих първите си "големи" пари. А как стартирах своя сайт за групово пазаруване все пак е друга история:
     
    Last edited: 6 Май 2017
    Nikolay Delchev likes this.
  6. testkiwi

    testkiwi Финансов стажант

    Регистриран:
    4 Май 2017
    Постове:
    3
    Лайкове:
    7
    Репутация:
    3
    Чаптер 5: Киви ерата
    След 3-4 месеца продаване яко на скриптове, викам на пича с мотора - брат, така и така имаме систамата, събрал съм стартов капитал от продажба на тоя скрипт, дай да стартираме тоя сайт? Вика - готово, кога почваме? Оня с мусалата вече не играеше и си направихме фирма само ние двамата. Пак интересно име избрах и му викам на съдружника - визията продава, ще почнем както другите на които продавам системата просто не почват, ще почнем с яко пара. Инвестирахме 10 хиляди лв. в папки, химикалки, лаптопи, флаери и реклама нявсякъде що може като адсенс и фейсбук таман почнаха да пускат реклами (ама нямаше постове, а едни малки каренца вдясно от фийда). Папките и химикалките, които подарявахме на всеки при всяка среща за сключване на договор бяха просто гениално нещо - нямаше нито един набелязан, който да не пусна оферта, а тая зелена папка и зелена химикалка струваха 1 лев точно. Още помня първата оферта в едно ресторантче-трафопост в Мусагеница, а именно някаква пица и салата за 5 лв. Бях таман прочел що е то Герила маркетинг - предната вечер преди да пуснем офертата на сайта, бях събрал също гладни и бедни приятели (макар че аз вече се смятах за милионер) да разнесем флаери в целия квартал, сутринта всички коли и пощи бяха зеляни с флаери. Точков маркетинг му викам аз, мое изобретение, което практикувахме за всяка оферта за ресторант по абсолютно същия план. Флаера беше също гениална моя разработка - просто зелен флаер с птица по средата и написано "Какво е kiwi.bg?" (ще го постна тука утре, имам 1 в рамка в офиса). На сутринта имахме 1000 уникални посещения на сайта и само 1 оферта, тая с пицата. Беше супер успех - 167 продажби! 835 лв. оборот, от който 50% бяха наши :D Викам си - тва е, почна бизнеса.. Ама нещо след 2-3 месеца се изморихме, бяхме набрали около 500 договора, заливахме се от работа и почна да ми писва - нещо да си си сам шеф, не е като във фантастико от 9 до 5 и после лайф, а от 6 сутринта до посреднощ, защото флаери има за слагане.. Тогава ми хрумна нова гениална идея - да намерим някой друг да бачка. Нов съдружник да намерим с "користна цел", хем да продадем част от сайта на този клет, нищо неподозиращ младеж..

    Чаптер 6: Свеж капитал се влива
    По стария изпитан метод - написах навсякъде в интернет, че търсим нов съдружник. Естествено, не написах, че търсим някой да бачка докато аз си почивам, ама така си мислех. Много хора видях, някои искаха само да дадат пари и после да взимат пари докато си почиват - е то тва аз го искам, бе алоу..
    Един месец говорих с всякакви "тарикати", единствено когато продавах сайта съм виждал такива субекти, които искаха много интересни неща, ама тва после. Та един ден ми звъни някакъв пичага и вика - искам да работя. Викам си - е тва е човека, веднага иска да бачка. Уредихме си среща на езерото Ариана в кафето до стадиона. Отидохме ние да го дебнем с каква кола ще дойде, да преценим какви пари да му искаме за дяла. И се зададе една количка малка, ама яко разбрицана, а аз съм се избарал с едно черно ауди - абе бизнесмен отвсякъде, ще продавам дял от ебати "големия" бизнес - новия фесйсбук ще кажеш..
    Спогледахме се и си помослих, тоя нема никакви пари ама айде да видим, може пък да е бачкач. Пича се оказа много нахъсан, веднага вместо да пита какви пари ще взимаме или кога ще ставаме милионери влиза с идеи, предложения, как ще намира партньори, оферти, какво ще направи да вдигнем продажбите и т.н. Направо не можеш да му затвориш устата :D Хареса ми веднага. Ама вика - аз компютър не знам от къде се пуска, боядисвам коли.. Аз викам, няма проблеми, пари имаш ли поне :D И той вика, абе на бригада в америка бил, имал 3000$. Аз мислех, че дяла струва поне двойно, ама викам - нямаш грижи, кога почваме, щото ме изкефи да си призная, много нахъсан такъв :D (А, да - ние сме съдръжници в съвсем други фирми и до сега и след 5 години и бачкаме заедно :D )
    Ей така се намират случайно точните хора!

    Чаптер 7: Големия шаран
    Всичко беше чук. Работехме яко, ама по едно време нещо се появи един, аре няма да го наричам с епитети, шеф на сайт дето събира всички оферти. Изкарвахме му много пари всеки месец и парите отиваха само за тоя кавал и реклама, и се зароди идеята да го шитнем тоя сайт на някой и да делнем парите. Почнахме да търсим на кой да го продадем. Новия съдружник беше много сладкодумен при всички с които говорихме. Имаше един интересен вариант, ама нещо решихме, че не е оферта, щото ни звънна някакъв и вика - абе я елата в ресторанта на стадион славия (да бе с бай Миле ресторанта, занете го :D) и гледаме отпред някви А8-ци, джипове и влизаме да преговаряме и тоя пичагата направо от вратата пита, абе тоя сайт може ли да пере яко пари? Ние си глътнахме малко езика и хъка мъка се отървахме от тая сделка :D За това пък ни намери един друг шара... клиент, де. Обработи го добре моя човек и се нави да го купи. Беше пика на тия сайтове и беше точното време да го продадем и да се отървем. Една сутрин тоя извади от джоба една пачка, ама не бях виждал толкова дебела пачка пари, продадохме му фирмата и бегом да ни няма. В паркинга на метрото на цариградско си направихме няколко селфита с парата и така..
    Сайта продължи да работи, ама тоя не знаеше какво да прави и накрая го уби преди 1 година :D Е, изби си парите, каза след време.
     
    Aleksandar Dyakov likes this.
  7. Nikolay Delchev

    Nikolay Delchev Owner ФорумФинанси

    Регистриран:
    11 Мар 2017
    Постове:
    382
    Лайкове:
    224
    Репутация:
    61
    @testkiwi Браво за извървяния път и споделената история! :)
     
  8. Opi

    Opi Одитор

    Регистриран:
    17 Апр 2017
    Постове:
    202
    Лайкове:
    31
    Репутация:
    30
    @testkiwi, много силна и поучителна история - винаги остани осезаем за нещата около теб и винаги търси възможностите и действай според тях.
    Сега по нови проекти ли си или си инвестирал парите в лайфстайл и рентиниерство :)
     
  9. testkiwi

    testkiwi Финансов стажант

    Регистриран:
    4 Май 2017
    Постове:
    3
    Лайкове:
    7
    Репутация:
    3

    Чаптер 8: Голямото надлъгване

    След като продадохме сайта нямах никаква идея какво да правя. Разделихме парите по следния начин, на пича с мотора му дадохме най-малко пари, но му върнах моя дял от 1400 лева, който му дължах и задържа лаптопите от сайта. Аз, разбира се, казах, че съм инвестирал най-много и идеята е моя и взех по-голямата част от парите. Сега като се замисля май не беше честно спрямо новия приятел, но тогава дори не знаех има ли смисъл да се занимавам с интернет, много беше напрегнато и може би пътищата ни се разделяха - трябваше да си взема колкото може повече. Урок три - мисли само за себе си. Въпреки това с новия съдружник решихме да си направим след има няма 5 дена нова фирма без да знаем какво да правим. Тук се появява още едно момче, с което всички сме вкупом съдружници днес. Сега един много важен урок - как се намират съмишленици. Едно от най-важните неща, които са в основата на всеки успех - екипа. Та, още когато се занимавахме със сайта решихме да направим афилиейт система към него. От познат, който също беше купил скрипта от мен и имаше същия сайт намерихме кой да ни я напише тая система. Видяхме се с "разработчиците" - идват двама, един дето се прави на шеф и един друг небръснат от седмици такъв. Почна да ми задава някакви технически въпроси, ама аз грам не разбирам какво пита, залъгвах го нещо ама поне разбрах, че той е навътре с нещата и знае как да я напише тая система. С шефа после се договаряхме за пари без брадатия - ключов момент в последващата история. След 1-2 месеца всичко беше направено и в следващите месеци не ги видях тия двамата. По някаква случайност малко след като продадохме тоя сайт ми звъни тоя шефчето уж и вика айде да се видим - имам идея нещо да направим. Виждаме се в мол оф софия в кафето над входа и тоя вика - ще правим като твоя сайт ама бил намерил инвеститор ала бала ме налъга хубаво. Брадатия, така ще му викам, нищо не казва. За проценти като стана дума, вика ми шефчето - давам ти 5% едно такова ехидно и уточнява, че само за мене става дума, оня моя съдружник не го вика. Аз го прецених що за балък е и викам - нямаш грижи, ама ще работим само ако моя човек идва иначе не ми се занимава. Тоя хал хабер си нямаше от самия бизнес, а ние вече цяла година бяхме в това и имахме 1000 бизнес партньора и щяхме да почнем с оферти и всичко, заслуга на моя човек. Нямаше избор и се разбрахме, идва и той.

    Чаптер 9: Троянския кон
    Аз отидох малко в Москва и по света да похарча малко кинти като "истински бизнесмен". През това време брадатия, шефчето и моя човек бяха се сработили и като се върнах бяха организирали нещата за новия сайт. Дори брадатия имаше едно малко помещение в Лагера, 3 на 4 метра нещо като приземен магазин - това беше новия офис. Истински скок в развитието, наш си офис, разбираш ли. Ама вътре тясно на гъз, ама не е важно - всички компании в сащ почват от гараж, ние почваме от някакво гаражно такова нещо, добра поличба, мислех си аз. Тоя шефчето обаче нещо много се правеше на шеф, аз мразя някой да ми казва нещо и почнахме да не го харесваме нещо. После се разбра, че от оная афилиейт система брадатия взел само 400 лв, а шефчето прибрал другите 1400 без да му казва :D Та този твърде много се вживяваше на шеф уж на всички и само мислеше как да излъже някой да даде пари за тоя умрял сайт - един вид инвеститор и да го цакаме. Нещо не ни се понрави и това и от 5% които ни беше обещал шефа рязко станаха на по 33%. С една дума - изгоре шефа. Шефът е аут, да живее шефа! Сайта се забатачи и нищо не стана, вече беше залеза на тоя бизнес. Чудихме се какво да правим и аз предложих - айде да направим нова версия на тая система, ще има повече неща. Брадатия, не мога да не призная, колкото и да не се разбираме и до днес, е най-добрия уеб програмист, който съм виждал. За 2 седмици направи изцяло нова система от 0, дори и до ден днешен в основата на всичко стои именно тя, и сега я ползваме и не малко сайтове работят на нея, дори и сайта на една голяма партия :D И така започнахме да продаваме нов скрипт, този път изцяло наша разработка..

    Чаптер 10: Четвъртият мускетар
    Почнахме да продаваме по-скъпо, разбрахме цаката - за какво да продаваш 10 неща за по 500 лева, ако може да продаваш само едно за 5000 примерно казано. Един ден дойде някакъв клиент и искаше клонинг на един сайт jetsetter (точка com). Имаше календар и някакви много сложни простотии. Нямаше как да го направим, ама бяха първите добри пари от горния пример след промяна на "ценовата политика". За късмет брадатия имаше брат, който не можеш да го хванеш за нищо почти да свърши, ама му е простено, щото свърши само едно нещо и и сега носи титлата "почетен HR на фирмата" - доведе едно момче от туес, негов съученик. Таман спечелил конкурс по програмиране на гугъл. Викаме, имаме тука едно календарче да направиш, шес'тин кинта ще ти дадем, за 17 г. ученик тва са си пара яко сигурно и веднага се нави. Направи го за нула време, и сега колкото и да ме е срам да призная в системата има купища бъгове, които изникват ама тоя календар е просто железен. До ден днешен е единственото нещо, което в тая система работи без грешка :D И така той стана наш съдружник. Ако кажа, че е добър е все едно да не кажа нищо. Ние докато правихме уеб, той вече беше направил купища игри за телефони, софтуери за някакви простотии и сега е най-ценния актив на компанията. Ако някой не намира отговора в гугъл, той е последна инстанция в офиса - знае отговора на всеки въпрос и решението на всеки проблем :D Сега прави всички сериозни неща, свързани с големите ни корпоративни клиенти от Сащ, от Южна корея за самсунг и ЛГ и т.н. за които правим истински софтуер. А покрай тая система, която направихме като нова версия пък дойдоха разни други клиенти, с които правим други бизнеси и т.н. Но тоя първия скрипт от китаеца е крайъгълен камък в цялата работа.

    Е, това е цялата история. Парите не са толкова главни, важен е екипът и да се бачка яко и да те кефи какво правиш. Без точните хора няма как да се направи нищо. Сега вече имаме много други идеи, проекти, бизнеси и вече и други работят за нас. Но всичко е една случайност, важно е да използваш всяка възможност и да си отворен към хората и всички възможности, които ти изпадат. Поздави.

    Edit: ето го прословутия флаер :D
    [​IMG]
     
    Last edited: 6 Май 2017
  10. kamentk

    kamentk Одитор

    Регистриран:
    28 Мар 2017
    Постове:
    155
    Лайкове:
    35
    Репутация:
    30
    Eвала, братле. От един друг форум те уважавам супер много, защото си идеен, бачкаш здраво и вадиш парата. Супер много се надъхах от тази история. Поел си голям риск в началото, но си успял. Истината е, че без риск не става. Ако имаш капитал нещата тръгват лесно и безрисково, защото знаеш как да го управляваш този капитал. Ако нямаш, обаче идват големите идеи и голямата печалба. В трудните моменти се раждат идеите. Успех ти желая :) Мотивира ме да си ъпдейтна малко историята от първия пост.
     

Сподели

  1. Този сайт използва "бисквитки" (cookies). Използвайки този уебсайт, Вие се съгласявате, че можем да поставим „бисквитки” на Вашия кoмпютър / устройство.
    Dismiss Notice